Биоразнообразието в Родопите

ПРОУЧВАНЕ И КАРТИРАНЕ НА ПЕЩЕРИ

Петдневно състезание по спелеология се проведе в периода 25-29 април за проучване и картиране на 18 пещери в района на Горното поречие на р. Арда. В състезанието взеха участие - Българска федерация по спелеология и клубовете КСЕТ „Мурсалица” към ТД„Мурсалица”- Смолян, ПК „Студенец” към ТД „Студенец”–Чепеларе, ПК „Дервент”-Велико Търново, ПК "Студенец" при ”К. Долина”– Плевен, ПК " Хеликтит" – София, ПК „Искър” – София и ПК „София”- София. Състезанието се организираше и координираше от партньора по проекта на община Смолян – Туристическо дружество „Мурсалица” – Смолян в лицето на г-н Георги Райчев и представителите на КСЕТ „Мурсалица” – Алекси Коджабашев, Александър Инев и др. Тяхната задача бе да проучат и картират 18 пещери в региона. Община Смолян изказва своята благодарност на всички участници в състезанията, които преизпълниха първоначалните планове. 16 нови пещери бяха открити, които клубовете успяха да локализират и картографират

Спелеолозите откриха най-дългата пещера в Родопите по време на състезанието в рамките на проекта. Водолазите от ПК „Студенец” – Плевен след преминаване на 30 метров сифон навлязоха в следващата галерия на пещера Голубовица, където към момента не е стъпвал човешки крак. Пещерата има изключително красиви карстови образувания, но за съжаление новоткритата галерия ще остане недостъпна за повечето хора, защото е изцяло под водата. Спелеолозите от Плевен - Орлин Колов, Цветан Петров и Александър Генов откриват, че зад сифона пещерата има три разклонения и галериите са на две нива. Успяват да обходят 1200 метра от галериите, но не достигат до дъното. Изследването на Голубовица продължава и през юни на втория тур от състезанието по спелология. По времето спелеолозите от Плевен достигат и преминават през втори сифон. Проучванията на тази пещера ще продължат.

Очакванията за дължината на пещерата я нареждат на първо или второ място след Ягодинската пещера в Родопите, която е малко над 8 км. според изпълнителния директор на Българска федерация по спелеология - Алексей Жалов. Г-н Жалов споделя в интервю за агенция Фокус, че в последното десетилетие такова съществено откритие не правено в страната.

Теренно проучване и инвентаризация на пещерна флора и фауна в пещери по и на елементите на биоразнообразието по терените на шестте зелени пътеки, които ще бъдат изградени в рамките на проекта бе извършено от експертът ботаник Михаела Йорданова и зоологът Николай Симов. Освен извършеното проучване експертите изготвиха оценка на антрополигичното въздействие от туристопоток в пещерите и върху хабитатите по трасетата на пътеките и препоръки какви мерки да се предприемат за опазване на хабитатите по трасетата на шесттте туристически пътеки предвидени в рамките на проекта. Оценка на антропологичното въздействие от създаването на зелените пътеки върху пещерите и препоръки кои от пещерите в обхвата на заданието да бъдат адаптирани за туристически достъп направиха Алексей Жалов и Ваньо Иванов.

В експедицията бяха включени археологът Николай Бояджиев и палеонтологът Пламен Иванов. В две пещери „Надарска” и „Типицето” са открити следи от човешко присъствие в периода на границата между късен бронз и желязната епоха и вкаменелости на животни. В пещера Типицето е открита керамика от ранно-желязната епоха, а в „Надарска” керамиката е тракийска. Керамиката от ранно-желязната епоха е оставена от траките, които са обитавали тези места по онова време, а енеолитната е от праисторическите жители.

Най-ранните останки, които са намерени досега са от пещера Голубовица. Те датират от втората половина на четвъртото хилядолетие преди Христа. Тъй като пещерата е водна се предполага, че керамичните находки са се свлекли от пещерата, която се намира непосредствено над входа на Голубовица. Пещерите били използвани от нашите предци като удобно място за живеене, защото предлагали защита от природните стихии. Керамиката от късния енеолит има подобия в Ягодинската пещера. Николай Бояджиев успя да възпроизведе формата на керамични съдове, по фрагменти, които са открити в пещерата, но са познати и от други проучени обекти. комплекс - Златоград.