Биоразнообразието в Родопите

МАРШРУТ 2

Пешеходен маршрут за пролетно-летния и есенен сезон:

с. Могилица – пещерата Бориковска – пещера Типицето – махала Средок. Обща дължина: 12.77 км.

Tова е една от най-интересните туристически пътеки в района на горното поречие на река Арда. Един от удобните изходни пунктове е сградата на кметството в с. Могилица, в която се помещава и изложбата-базар на изделия на родопските занаяти от текстил, дърво, метал. Чрез центъра можете да си наемете и планински водач. От с. Могилица до село Бориково ви дели разстояние от 2 км, като първоначално се движите срещу течението на р. Арда до разклона за село Бориково и по асфалтов път стигате до селото. Прекосявате селището с име на дъхави родопски борове, пресичате стария кльон (гранично заграждение, пазело държавната граница с Р Гърция до 1989 г.) и следвате указателните табели, които по лъкатушеща планинска пътека ще ви отведат до скалния венец на пещера Бориковска.

Пещерата се намира на десния склон на река Бориковска, на 1,5 kм югозападно от село Бориково. Входът й е разположен в букова гора на стръмен склон. През основния вегетационен сезон тревната покривка е сравнително оскъдна. Изградена е от характерните за този тип гори сенколюбиви и сенкоиздръжливи видове като: европейска дебрянка (Sanicula europaea L.), едностранна ортилия (Orthilia secunda (L.) House), четирилистно вранско око (Paris quadrifolia L.), бръшлян (Hedera helix L.) петров кръст (Lilium martagon L.) и др. На каменливи места с разкрити отчасти на повърхността скали се среща и миризлив здравец (Geranium macrorrhizum L.), както и някои видове папрати (страшниче (Asplenium trichomanes L.), стенно изтравниче (Asplenium ruta-muraria L.), обикновена сладка папрат (Polypodium vulgare L.).

През пролетта в смесената гора от обикновен бук, обикновен габър, реликтния вид воден габър планински бряст, през която преминавате можете да наблюдавате различни растителни видове, формиращи пролетен ефемероиден европейски комплекс с участието на обикновена иглика (Primula veris L.), кукуряк (Helleborus odorus W. et K. ex Willd.), миризливо еньовче (Galium odoratum (L.) Scop.), кучешки зъб (Erythronium dens-canis L.), червена медуница (Pulmonaria rubra Schott), лечебна медуница (Pulmonaria officinalis L.), двулистен синчец (Scilla bifolia L.), лютиковидна съсънка (Anemone ranunculoides L.), различни видове лисичина (Corydalis sp. div.), луковична горва (Cardamine bulbifera (L.) Crantz.), и др.

Входа на пещерата се открива в основата на малък скален венец на 120 м относителна височина на десния склон от съвременното речно легло. Входа на пещерата има ромбоидна форма с размери 4,5 м х 1,5 м. Пещерата е едногалерийна – развита в мрамори със северна посока. До 270 м пода е покрит с хумус и глина, а след него – с калцитна кора. В глинения пласт са съхранени много фосилни находки на едри бозайници, основно: пещерна мечка (Ursus spaeleus), пещерна хиена (Hyena spelкea), елен (Dama dama). Пещерата се използва през активния период като случайно убежище на единични прилепи. По данни от предходни теренни изследвания е известно, че в пещерата зимуват големи подковоноси прилепи (Rhinolophus ferrumequinum) (единични, до около 10 екз.) и малки подковоноси (Rhinolophus ferrumequinum) (единични, до около 10 екз.). Много вероятно е през есента да се използва като специфично място за събиране на прилепи (swarming place). Средната ширина на пещерния коридор е 4,5-5 м. Към дъното на пещерата се наблюдават вторични карстови форми – сталактити и завеси. Общата дължина на Бориковската пещера е 470 м. Поради неизследваността на палеонтоложките пластове и факта, че пещерата е зимовище на прилепи, Бориковската пещера е защитен обект от 23.04.1980 г. и достъпът в нея се допуска само за научни цели, а през летния сезон достъпът на туристи е възможен, но само с ползването на планински водачи с необходимата спелеоложка квалификация. През м. юни при скалния венец на пещерата можете да наблюдавате цъфтежа на растението силивряк (Haberlea Rhodopensis), известно още като „орфеевото цвете”, известно със способността си след като бъде хербаризирано, да „оживява” поставено при подходяща условия на температура и влажност. От входа на пещерата се разкрива гледка към старата тракийска крепост в местността „Бориковско кале”. Тя е била част от система охранителни съоръжения, чрез които траките отблъсквали римските войски.

От пещера Бориковска пътеката продължава на юг и достига билото на планинския хребет покрит с красива смесена гора. На множество места се разкриват приказни гледки: на север – към най-високата точка на Родопите връх Голям Перелик и южните скатове под кулата „Снежанка” в к.к. Пампорово, на запад – към родопските върхове в гръцката част на Родопите, на юг – към величавия конус на вр. Ком, в древността едно от големите тракийски светилища и Ардин връх, в чието подножие се намира извора на р. Арда, на изток – към местността „Циганско градище”, разположена на самата граница с Р Гърция. Наслаждавайки се на красивите гледки неусетно ще стигнете до подхода за пещера Типицето (Голямо Типице). Пещерата е бедна на образувания.

Пещерата е развита в мрамори. Входът на пещерата е ориентиран на запад и има полукръгла форма. Намира се в основата на малък скален венец. Пещерата е едногалерийна с дължина 73 м и денивелация – -0,50 м. Подът е покрит с термогравитационни отложения от ръбест мраморен чакъл. На дъното се наблюдават отделни скални блокове.

Пещерата е проучена и картографирана през 1978 г. от Георги Райчев – спелеоклуб „Студенец” – гр. Чепеларе. През 1986 г. са извършени палеонтологични сондажни проучвания от Йовка Райчева, Музей на родопския карст гр. Чепеларе, когато са открити кости от пещерна мечка – кучешки зъб, моларни и премоларни зъби, долни челюсти и фрагменти от долни челюсти, бедрени и подбедрени кости и др. костен материал. Те се съхраняват във фонда на Музея на Родопския карст – гр. Чепеларе. По време на пещерната експедиция през април 2007 г. е картографирана от Евгени Коев, пещерен клуб „Дервент” – гр. Велико Търново.

Екип от палеонтолог и двама археолози от РИМ – Смолян проучват до стерилен пласт предверието на пещерата през 2007 г. След проучването тази част от нея бе превърната в атрактивен туристически обект, с разнообразни рекунструкции на автентични находки. Палеонтологът създаде реплика на скелет на пещерна мечка, която по автентичен начин да създава визуална представа за този праисторически вид. По фрагментите от керамики, открити при спасителните разкопки, бяха изработени реплики на два вида керамични съдове, използвани от древните хора, обитавали пещерата 4000 г пр. Хр. Атрактивността на пещера Типицето, освен от експозицията на пещерна мечка и репликите на керамични съдове, се увеличава значително и от скалните рисунки на праисторически хора и животни, създадени от млад смолянски художник.

След пещера «Типицето» пътеката продължава на югозапад, минава северно от тракийското светилище на вр. Расилица и се спуска на юг към махала Средок на с. Горна Арда.

Тук можете да изберете да се подкрепите след дългия преход на някое от прекрасните места за пикници, които ще ви предложат специалитети от родопската кухня. И в Горна Арда, и в Арда можете да пренущувате в някоя от родопските къщи за гости и на следващия ден да продължите своя преход на откриватели по друг от предлаганите маршрути.

Уникалността на пещера “Типицето” се дължи на атрактивния и автентичен модел на представяне на археологическо, палеонтоложко и културно-историческо наследство в естествени условия на посетителите.